Човек е на толкова на колкото се чувства.Лично аз имам усещането,че съм станала скучна и монотонна в сравнение с болшинството ми връстници.Донякъде е по-добре така.Поне мога да поемам големи отговорности и съм уравновесена,здраво стъпила на земята.Знам какво искам и как да го извоювам,защото животът е една безмилостна война.
/прозвуча малко като self-рекламация,но далеч не е така/
Ето я и нея,греховната шоколадово-ванилова торта с банани и целувки!
/заради,която зарязах стриктния режим и убих две парчета с чиста съвест yum!/
Довиждане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар